Айра Милщайн, адвокат, 1926-2024
Не можеше да има по-добра цел за активизъм в корпоративното ръководство. General Motors, най-големият производител на коли в света, губеше милиарди. Именно там при започване на 90-те години на предишния век Айра Милщайн, сътрудник в адвокатската адвокатска фирма Weil, Gotshal & Manges, провежда трагичен пуч в заседателната зала от външните шефове, с цел да отстранят неефективните изпълнителни шефове. Този ход беше необятно общопризнат като забележителна смяна в корпоративната власт от управлението към борда.
От този опит Милщайн, който умря на 97 години, изкова насоки за корпоративно ръководство, които станаха извънредно авторитетни в бранша на котираните компании в Америка. По-рано той бе оставил своя отпечатък върху корпоративното ръководство в Съединени американски щати с основополагащия си принос към декларацията за корпоративна отговорност на лобистката група Business Roundtable от 1981 година, която свързва „ дълготрайната жизненост “ на бизнеса с „ неговата отговорност към обществото, от което е част ”.
Милщайн беше буен критик на доктрината на Милтън Фридман, че единствената отговорност на фирмите е да вършат облаги. Той придвижи възгледите си по отношение на корпоративната отговорност в заседателните зали на многочислени великански компании, които съветваше през своите над 70 години в Weil, Gotshal.
Влиянието му върху корпоративното ръководство се простира надалеч оттатък Съединени американски щати. Кодексът за корпоративно ръководство на Обединеното кралство, въведен от сър Ейдриън Кедбъри през 1992 година, се основава на насоките на GM. Отношенията сред двамата мъже бяха взаимно почитание и персонално другарство. Заедно те помогнаха за изработването на правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за корпоративно ръководство, в този момент правилата на Г-20/ОИСР, които дават световния стандарт за правна, регулаторна и институционална рамка за корпоративно ръководство.
След азиатската рецесия през 1997-98 година, Милстийн убеждава Джеймс Улфенсън, тогавашен президент на Световната банка, че корпоративното ръководство обезпечава жизненоважна основа за икономическото развиване. Капиталът, твърди той, не тече към рискови места. По този метод положителното ръководство беше средство за понижаване на риска за нововъзникващите пазари. С Организацията за икономическо сътрудничество и раз Банката сътвори Глобален конгрес за корпоративно ръководство, с цел да насърчи промяната на ръководството в развиващия се свят и да разпространява частния бранш като обществено виновен мотор на растежа.
Във всичките си функции Милщайн сподели удивително дарба за понижаване на комплицираните въпроси до елементарни хрумвания, които политиците и бизнес водачите биха могли елементарно да вдървен и да работят. Неговото майсторство на срещите вдъхваше удивление, граничещо със благоговение.
Бях очевидец на това като член на консултантската група на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Световната банка за частния бранш по отношение на корпоративното ръководство, изключително през 1991 година на кръгла маса в Москва, където Милщайн се опитваше да продаде промяна на корпоративното ръководство на руснаците. Скоро след началото в стаята нахълта нехаен, само че величествен субект, който, съгласно нашия превод, викаше „ по какъв начин смееш да идваш тук да ни учиш по какъв начин да си мием зъбите и да си бършем задниците “. Беше Каха Бендукидзе, началник на производителя на финансови артикули Уралмаш.
Всички замръзнахме, като се изключи Милщайн, който умерено изясни на олигарха, че е в стая, цялостна със западни фондови мениджъри с доста милиарди за вложение. По-доброто корпоративно ръководство в Русия, прикани той, е ключът към отприщването на този рог на изобилието. След минути Бендукидзе се вкопчваше във всяка дума на Милстийн.
Иронията беше, че тежките машини на Уралмаш бяха толкоз неконкурентоспособни по интернационалните стандарти, че Бендукидзе – по-късно министър-реформатор в държавното управление на Грузия – нямаше нулеви шансове да завоюва западни фондове.
Милщайн е роден в Ню Йорк през 1926 година Той придобива тапия по инженерство в Колумбийския университет и приключва юридическия факултет на Колумбийския университет през 1949 година След престой в антитръстовия отдел на Министерството на правораздаването той се причислява към новосъздадения Weil, Готшал, като се има поради, сподели той, „ моите шансове да стана антитръстов юрист в частна процедура бяха нулеви, тъй като нямаше еврейски адвокатски адвокатски фирми, които практикуваха антитръстови практики “.
Millstein изигра централна роля в построяването на компанията в мощна компания, която в този момент се състои от 1100 юристи по целия свят. Той написа книги, преподава ръководство в университетите Колумбия, Харвард и Йейл (наред с други) и се посвещава на голям брой благотворителни дела.
Той беше на първо място нюйоркчанин. Той отдели обилно от времето си на града, не на последно място като консултант на кмета Ейбрахам Бийм през 1975 година, когато Ню Йорк беше изправен пред банкрут, от който се размина на косъм. Той изигра жизненоважна роля в разчистването на затрупания от престъпност Сентръл парк след изнасилването на джогер през 1989 година И той служи като pro bono консултант на Lower Manhattan Development Corporation след терористичната офанзива на 11 септември 2001 година против Световния търговски център.
Първата брачна половинка на Милстийн, Даян Грийнбърг, умря през 2010 година, до момента в който вторият му брак със Сюзън Фрейм приключи с бракоразвод. Той оставя наследник, видният капиталов банкер Джим Милщайн, щерка, юрист Елизабет Милстийн Тремейн, и няколко внуци и правнуци.
Онези, които оставя след себе си, Милстийн ще бъде запомнен като извънредно великодушен ментор. Притежаващ безгранична сила, той вярваше, че всичко и всичко е допустимо.
